12.9.2022
Андрей Новаков: Няма лесен път, важно е да вървим с търпение и прагматизъм
Евродепутатът ще участва в 10-ата Логистична Бизнес Конференция в дискусия за пътя към устойчиво бъдеще, транспортна свързаност и зелена логистика.
В навечерието на конференцията зададохме 3 въпроса към Андрей Новаков. Всички, които искат да го чуят и да се запознаят с изключително идейния и активен български евродепутат, могат да се регистрират за конференцията, която се открива на 11.10.2022 г. още сега ТУК!
– Г-н Новаков, какво се промени в европейската транспортна политика през последните 2 години, в които тече глобално пренареждане на връзките между индустриите и веригите на доставки?
– През последните две години Европа и светът се изправиха пред пандемия и война. Тези два фактора не просто трансформираха европейската транспортна политика, но предизвикаха революция във възприятието ни за свързаността, доставките и свободата на придвижване като цяло. Още през първите седмици след избухването на ковид пандемията разбрахме, че шофьорите на товарни автомобили са героите, без които ежедневието на всички ни ще спре, без които рафтовете в магазините ще са празни и няма да има хляб на масите ни.
Брекзит в комбинация с ковид, както и все по-тежките правила и условия за тежкотоварните водачи, пък доведе до остър недостиг на шофьори в цяла Европа. Имаше моменти, в които физически ежедневието ни беше спряло, а във виртуалното пространство всичко се случваше толкова бързо, че икономиката изнемогваше. Кризата принуди компаниите да намалят персонала си и да променят бизнес стратегиите си, след което пък се оказаха в ситуация на недостиг на работна ръка. По време на кризата самолетите останаха приземени, а сега не достигат полети и персонал. Пандемията ускори в пъти трансформацията на веригите на доставки, а изискванията на потребителите еволюираха за седмици. Именно тук виждам и ключовата роля на дигиталните технологии и изкуствения интелект. Вследствие на случващото се през последни две години, Европа затвърди поетия си път, а именно – зелен, дигитален и ориентиран към потребителите. Не се съмнявам, че този път е правилен, но и вярвам, че значимите кризи и икономически сътресения трябва да ни научат на търпение и прагматизъм.
– Знаем, че България има сериозни проблеми в транспортната свързаност с Европа. Как (освен с финансиране на проекти) ЕС може да помогне на България да ускори решаването на тези проблеми?
– През последните две години, бих казал, че няма страна в Европа без проблеми в транспортната свързаност. Войната в Украйна и ковид пандемията доведоха до моменти, които не сме си представяли – празни магазини, приземени самолети и липса на полети, километрични опашки по границите. Ежедневно стотици камиони, техните водачи и превозваните товари са блокирани на някои от вътрешноевропейските граници поради изключително дългото време за чакане и закъснения, свързани с проверки и контрол на тежкотоварните автомобили. Смятам, че България може да помогне на ЕС с разрешаването на този проблем.
Струпването на тежкотоварните автомобили не оказва влияние само върху трафика и потока на доставките, а засяга много повече аспекти, свързани с качеството и чистотата на въздуха и здравето на гражданите. Увеличава риска от пътно-транспортни инциденти и компрометира работата и условията за труд на водачите, чиято професия е така или иначе достатъчно трудна. Красноречив беше и примерът от лятото на 2022 г. за района на град Русе (България) и град Гюргево (Румъния).
Това е именно причината да стартирам петиция срещу струпването на камиони на вътрешноевропейските граници и инициатива създаване на общоевропейски норматив от средно 1 минута за обработка на тежкотоварни автомобили на ГКПП.
– Има ли България шанс ЕС да ни даде отсрочка в сроковете заради извънредните избори, за да приеме следващият парламент необходимите закони за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост?
– На първо място трябва да отдадем заслужено уважение към държавната администрация и онези експерти, които въпреки изборната въртележка и политическите експерименти с Плана успяват да свършат своята работа. Най-трудното обаче предстои. В Плана има много сравнително лесни за изпълнение проекти и меки мерки в сферата на транспортната свързаност. Например, актуализирането на стратегическата рамка на транспортния сектор, предвидено в Плана е мека мярка – работа по стратегически документ. Няма значение дали дейността ще стартира рано или късно. За разлика от това обаче, доставката на железопътен подвижен състав (мотриси и пуш-пул състави), маневрени електрически локомотиви с батерия или участъка от Линия 3 на метрото в София са проекти, които отнемат време. За тях е необходимо да се подготвят процедурите за кандидатстване, да се съберат оферти, да се изберат изпълнители, с които да се сключат договори и да бъдат завършени дейностите (изградена инфраструктура и доставени стоки). Целият този бизнес процес отнема много време, а с такова не разполагаме. Има и друг фактор – производителите на подвижни състави не могат да смогнат с поръчките, които бяха в застой покрай пандемията, а към това се добавя и високата цена на суровините и материалите. В крайна сметка говорим за 18 локомотива, 20 едноетажни оперативно съвместими електрически push-pull влакове и 5 едноетажни и 7 двуетажни оперативно съвместими електрически мотрисни влакове. Реалният риск е не само да загубим средства поради огромното закъснение с изпълнението на Плана, а и цената на онова, което изпълним от него да е много по-висока и да се наложи по-високо национално финансиране или неизпълнение на проектите. Така например, мултимодалният терминал в Русе може никога да не бъде осъществен, което е крайно неблагоприятно за логистиката в страната. Или предвидените 10 хил. зарядни станции за електротранспорт може да са реално наполовина или дори по-малко.
Дерогация за страната ни относно крайния срок за плащанията по Плана е реално необходима и именно за това още на 27-ми юли т.г. изпратих писмо до председателя на Европейската комисия, в което определих настоящата политическа ситуация за force majeure и предложих гъвкавост в разпоредбите на Чл. 24 от регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Моето вярване е, че хората, общините, регионите и политиките не трябва да страдат от слабости в управлението на дадени правителства и неспособността им да управляват договорените европейски средства.
Златен спонсор на Логистичната Бизнес Конференция е водещата логистична компания ДИСКОРДИА, която тази година отбелязва 30 години от основаването си.
Генерален спонсор на форума е FROTCOM, специалистът по интелигентни телематични решения.
Зелен спонсор на събитието е един от най-големите производители на камиони VOLVO TRUCKS.
Специален партньор на форума е SAP – с глобална мрежа от клиенти, партньори, консултанти и идейни лидери.
Наградите за юбилейната конференция са осигурени от DSV Road (подразделение на DSV A/S в България) и А.Т.Г. ЛАЙФСТАИЛ, официален оторизиран представител за България на световноизвестната марка за куфари и чанти SAMSONITE.